Думата «бизнес» произхожда от английски език, от понятието «busy» - зает, деен, от където идва и «business» - заетост, деловитост, работа, бизнес.
Но смисъла, който придаваме на това понятие в българския език е малко по специфичен. Да си деен, зает, деловит - при нас е предпоставката, а да печелиш чрез самостоятелна дейност е следствието.
Когато споменаваме понятието «бизнес», ние акцентираме на резултата от такава дейност - печалбата, независимостта от работодател, възможността да се вземат самостоятелни решения. Свободата да разполагаме с времето си, с ангажиментите си, с организацията на деня си.
Неща, с които един работник или служител не може да се похвали.
Затова бизнесът е икономическа (не социална или образователна или религиозна) дейност, която се осъществява от предприемач (не от работник, учител или лекар - макар, че по закон у нас и лекарите трябва да са ЕТ), на свой риск и под своя отговорност, с цел получаването на печалба (а не харченето на пари).
Защо подчертавам, че бизнеса не е харчене на пари?
Защото в България много хора изповядват максимата «Ти акъл не ми давай! Пари ми дай, а аз ще ти покажа как се прави бизнес!!!» При това го казват с много натъртителен, поучителен и тарикатски тон.
А в същност, в тези многобройни случаи, единственото, което може да ни бъде показано е как по най-бързия начин «дадените» пари могат да бъдат изхарчени, без срещу тях да дойде и една стотинка печалба.
Доказано е, че такива пишман - бизнесмени, като получат (по грешка) пари от някъде (вече никой не им се връзва, за разлика от преди 20-тина години - т.н. кредитни милионери), започват да харчат като за световно - офиси, мерцедеси, обзавеждане, секретарки, командировки … и парите свършат.
Естествено, никой не си признава, че е пишман и започват всевъзможни оправдания - ама кризата, ама законите, ама конкуренцията (нелоялна) и т.н. и т.н. Затова моето правило за бизнес е, че
ако не можеш да започнеш бизнес без пари,
сигурния начин да се провалиш и фалираш
е като се опитваш да го започнеш със заем.
Затова изрично подчертавам, че бизнеса е дейност, определяща за която е крайния резултат - печалбата и нищо друго. Дали сте успешен бизнесмен (бизнес дама) зависи от крайния резултат - дали постигате финансовите цели на своя бизнес план, а не от това дали може да напишете бизнес план, дали карате мерцедес (взет на лизинг) или имате луксозен офис.
Защо всеки бизнес мениджър пише бизнес план?
Защото така той документира своята компетентност. Как? Съвсем лесно и очевидно. Ако мениджера постигне заложените цели, така както са по неговия план, това означава че е добър по всички линии.
Ако не ги постигне или започва да става ясно, че няма да ги постигне, тогава става наложително предприемача (собственика, инвеститора), който е наел мениджър да управлява неговия бизнес, да предприеме мерки и да си търси нов мениджър.
Трябва ли един предприемач да знае всичките детайли на бизнес управлението - закони, процеси, маркетинг … Не, разбира се. Затова той си наема компетентен мениджър. Проверява досегашния му опит, проучва препоръките му, запознава се с неговата успеваемост и ако е добър, го наема.
Да, да! Мениджърът е също един «работник», само че доста по квалифициран, но също така ангажиран от толкова до толкова (работно време), задължения, отговорности, отчети, планове … Мениджърът не е предприемач, той е скъпо платен чиновник - организатор на бизнеса на предприемача.
Ако се погледне малко по-задълбочено в бизнеса, ще видим, че той е процес на специфично търговско взаимодействие между отделните хора и външни фактори, свързани с предмета на осъществяваната дейност.
По този начин, участниците в бизнеса са не само отделните индивиди, непосредствените сътрудници на една или друга фирма, но и държавата като законодателна (парламент) и изпълнителна власт (правителство, общини, агенции…), но също и пазара, като съвкупност от различни конкуренти и в крайна сметка - обществото, като краен потребител и оценител на произвежданата продукция.
Защо казаното е много важно?
Защото всеки бизнес трябва да е закърмен с разбирането, че работи и се оценява (чрез покупката на продукцията или услугите му) от ОБЩЕСТВОТО (потребителите, клиентите). Т.е. бизнес в гората не може да се прави. Бизнесът върви и е предназначен за хората, за обществото.
Колкото са повече хората, толкова по-добри са резултати за бизнеса (ако се съобразява с изискванията на потребителите). Следователно, неотменима част, елемент на всеки бизнес е фактора потребители (клиенти). Все още малко хора разбират, че да отваряш магазин на село с 12 жители не е бизнес, но го правят.
Нито е бизнес, когато една възрастна жена от село продава по 5 кг. домати дневно на градския пазар. И едните и другите не разбират понятието мащаб. Работа на предприемачът е да докаже, че в една пазарна ниша има бизнес, т.е. да докаже, че може да се изкара печалба, пък макар и една стотинка.
Какъв бизнес е 1 стотинка печалба? Ако добавите фактора «мащаб», тази 1 стотинка се превръща в милиони печалби. Колко струва целофанчето, с което е опакована всяка кутия цигари? Около 0,27 стотинки. Да, да. Част от стотинката е себестойността й. А колко може да остава за печалба от тази себестойност?
И от тази нищожна милиминкова (стотни от стотинката) печалба, авторът на изобрегението печели между 250 и 400 милиона долара всяка година! Но тук вече като, че ли излизаме малко от понятието за бизнес. Защото какъв бизнес е да изкараш 250 милиона долара без нито стотинка разходи?
Формулата за печалбата е много проста:
П = Пр. - Р,
Където
П е печалбата,
Пр. са приходите,
Р са разходите от дейността.
И сега ако подложим на съвсем повърхносттен анализ тази проста формула, веднага ще разберем, че ако искате да печелите и то добре, трябва да увеличавате приходите и да намалявате разходите. Това е всичко! На теория е толкова просто, но на практика върлува Световната финансово - икономическа криза.
Какво им пречи на хората да прилагат толкова проста формула и да печелят безспир? Мързелът! Но това е съвсем друга тема от областта на психологията, чието място е на друг сайт и в друга (лична, не обществена) плоскост.
Така, че да движиш бизнеса си е не просто да пишеш бизнес план или да влагаш средства (пари, труд, време) в производството на стоки или услуги с цел да ги продадеш за повече пари, а да го правиш ефективно. А това се постига чрез добра организация на бизнеса. И тогава се достига до онази разновидност на бизнеса, където имаш само приходи и нямаш разходи (виж по-горе).
Само добре организираната като цяло дейност може да държи под контрол разходите и да стимулира приходите, така че разликата от продажбата да бъде винаги положителна (печалба).
Умението да се осъществи продажба е от съществено значение за всеки бизнес, но много хора се притесняват да го правят. Даже го считат за мошенгарство.
Този факт, както и редица други подобни занемарени проблеми, превръщат простата бизнес-формула за постигане на печалба в рисковано начинание. Примереният риск е присъщ в дейността на всеки предприемач, макар че за обикновените хора понятието риск е равносилно на бедствие, стихия, нещо извън контрол.
Затова разликата между обикновените хора и предприемача е в понятието «управление на риска». Предприемачът си служи със цифри и упоритост, а обикновените хора мечтаят за сигурност и гаранции в окото на урагана и само след миг той ги помита.
За успеха на бизнеса влияят както външни, така и вътрешни фактори. Със сигурност ще имаме предостатъчно време да ги разгледаме всички, стига да се връщате от време на време на този ключов за Вашия успех сайт.
Затова е добре да се регистрирате като фен-последовател на този сайт (горе, вдясно).
Фотоизточник: images.google
-------------------------------------------© 2009 - 2010 Димитъp Lаmbоv, All rights reserved!
0 коментара:
Публикуване на коментар