- стратегически,
- оперативни (тактически) и
- ситуационни.

Успехът на бизнеса, особено в началния етап на развите, зависи от това до каква степен стратегическите задачи на дадената фирма са представени и в нейната тактика, а тактическите задачи – в конкретните модели на ситуацията.
Краткосрочните делови перспективи формират основата на оперативните (тактически) бизнес задачи. Към тяхното решаване учередителите на фирмата пристъпват, набелязвайки стратегията и перспективите за дългослочно развитие. След това, изхождайки от съдържанието на оперативните задачи, бизнесът пристъпва към разработване, прогнозиране и моделиране на ситуационните задачи, т.е. започва определянето на съдържанието и алгоритмите на своето собствено поведение в процеса на взаимодействие с конкретни клиенти, контрегенти и конкуренти. Като правило тези задачи произтичат от необходимостта за обезпечаване на организационните, юридически и финансови основи за пълноценнното функциониране на предприемаческата фирма.
Всяка стопанска единица е обречена на фалит, ако няма и не следва една ясна реалистична стратегия. Стратегията се разработва на основата на прогнозите за потребителско търсене и други специфични изисквания на пазара за период от няколко години. Всъщност по отношение на продължителността на периода в бъдеще няма единно мнение.
Някои препоръчват продължителност на стратегическия план две, други – пет, дори и повече години. Всяко стратегическо решение съдържа в себе си определена доза неопределеност и риск. При риска боравим с вероятности. Стратегическите решения винаги изискват ходът на събитията да се разглежда за отоносително дълъг бъдещ период, а всяко бъдеще по същество е малко или повече неопределено.
Бизнес стратегията е обвързана с вътрешните възможности на фирмата и с нейните собствени основни потоци ресурси: на обурудването, на метериално-енергийните ресурси, на финансовите ресурси и на персонала.
Наборът от основните компоненти на фирмената стратегия трябва да позволява да се обхванат и решават най-важните стратегически задачи, от които ще се определи ефективното бъдеще развитие. Тук се включват:
- основна стратегическа цел на фирмата;
- силни и слаби страни и необходимите управленски действия, които трябва да се предприемат за увеличеване броя и силата на силните страни и намаляване и (ликвидиране) на слабите страни;
- конкурентноспособност, конкурентна борба и побеждаоване в нея; постигане на синергичен ефект, т.е. осигуряване на по-голям ефект на фирмена равнище от сумата на ефектите, получавани от елементите на системата;
- ресурсоосигуреност на стратегията при определени приоритети на разпределението на четирите основни потока ресурси и осигуряване на най-правилното им използване;
- организационно-структурно усъвършенстване с оглед адаптиране на организационната структура на управление към разработената стратегия;
- фирмената политика по основните направления на системата за управление на персонала.
Корпоративна (фирмена) стратегия, формулираща общите въпроси за цялата организация и е средство за нейно интегриране.
Бизнес (конкурентна) стратегия – необходима, ако организацията развива няколко относително автономни бизнеса и затова работи на различни пазари. Стратегиите на бизнес единиците, от една страна, им придават облик и описват как ще работят, а от друга страна, трябва да бъдат съвместими с корпоративната стратегия.
Функционалната стратегия се отнася за всяка отделна област - финанси, човешки ресурси, технологии, достевки, производство, маркетинг, дистрибуция, продажби, сервиз след продажбата, административна дейност.
Всяка от функционалните стратегии съдейства чрез своите средства и възможностиза реализацията на корпоративната и/ илибизнес стратегия. Помежду си те трябва да бъдат съвместими и непротиворечиви, за да спомогнат за постигане на стратегиите от по-горните нива.
При избора на стратегия се поставят няколко основни критерия:
- Съвместимост – стратегията не трябва да съдържа взаимно изключващи се цели и политики;
- Хармония - стратегията трябва да представлява адаптивен отговор на външната среда и на съществените промени, които стават в нея;
- Напредък – стратегиятатрябва да осигурява възможност да сде създаде и / или да се поддържа конкурентно предимство в избраната област на действие;
- Изпълнимост – стратегията не трябва нито да пренатоварва наличните ресурси, нито да създава неразрешими проблеми.
Стратегическият план е твърде обобщен и не може да бъде непосредствено осъществяван, докато не бъде приведен на „изпълнителен” език. Това става постепенно, като въз основа на стратегическия план се разработва тактически план – за по-кратък период с повече подробности. За да се стигне до ежедневните задачи на всяко подразделение и работно място, се разработва оперетивен план и график за работа.
В работата си всяка организация се нуждае и от стратегически, и от тактически (за операциите), и от оперативни планове, за да съумее да обхване както цялостната картина на бизнеса, така и детайлите от ежедневието му.
------------------------------------------------
0 коментара:
Публикуване на коментар