Първи етап - това е етапът, в който комуникаторът осмисля и интерпретира информацията, която предстои да предаде. Тя носи белезите на личностните особености на комуникатора - възприятия, представи, възгледи и др.
Идеите, които желае да предаде комуникаторът чрез кодиране, се превръщат в система от символи. Така посланието придобива завършен вид и се изпраща в подходяща форма /вербална или невербална/ чрез комуникационния канал. Следователно основна същност на първия етап в бизнес комуникациите е подготовката на комуникатора за изпращане по най-точен и верен начин на информацията, която иска да предаде.
Трети етап - тук се осъществява актът на приемане на съобщението от получателя. Последният го преработва /декодира/ във вид, адекватен на неговите особености и предпочитания. Именно поради това в третия етап са възможни разминавания между подател и получател по отношение на намерения и реалности.
Най-чести различия се откриват във възприятията на комуникатора и получателя, в използваните изразни средства и др. И все пак основното действащо лице в третия етап е получателят и в този смисъл от него именно зависи в по-голяма степен ефективността на протичане на третия етап.
Четвърти етап - тук отново доминиращо действащо лице е получателят. Същност на етапа е ответната реакция на получателя във връзка с получената информация, т.е. предприемане на ответни действия.
Последните са потвърждение за осъществена комуникация и се определят като обратна връзка в комуникационния процес. Обратната връзка често се идентифицира с отговорността на получателя както за правилното протичане на четвъртия етап, така и за крайния резултат на комуникационния процес.
Съществено важно е комуникаторът да притежава редица способности, за да осигури тази ефективност - предвиждане на възможностите на получателя за декодиране на информацията, познаване на общи и специфични възможности за общуване, анализ и др. Трябва да се подчертае, че ефективната комуникация е насочена към получателя, а не към средата.
Може да се обобщи следното: комуникационният процес е сложна верига от стъпки на предаване и получаване на информация, в които ролите на комуникатор и получател се заменят в зависимост от потребностите на всяка страна в процеса. По-детайлното вглеждане в тази теза извежда на преден план обратната връзка - тя има основно значение в комуникационния процес.
Първата особеност на комуникацията е нейното повсеместно присъствие в живота на човека. Човешкото съзнание винаги е в някакъв диалог със себе си и с другите, независимо дали този диалог е действителен или въображаем.
Безспорен е фактът, че човешкото съзнание е немислимо извън неговото комуникационно битие. Може би поради тази повсеместност на комуникацията в човешките отношения много от нейните същностни характеристики са уловими от съзнанието по-скоро интуитивно, отколкото реално.
Друга особеност на комуникацията е нейната динамична природа. Тя не е еднопосочно отношение между две или повече човешки същества. Комуникацията е двустранен процес, тя е общуване между съзнателни същества.
В този смисъл, комуникацията се определя като среща на две или повече съзнания. Тя е динамично явление, защото не само участниците в нея непрекъснато сменят местата си в процеса на общуването, но и защото тя самата непрекъснато се изменя и развива.
Трета особеност на комуникацията е, че бидейки процес на общуване, чрез него се осъществява приобщаване към нещо или чрез нещо. Това разбира се не означава, че двете страни загубват в процеса на общуването своята индивидуална идентичност.
Съпреживявайки в процеса на общуването, двете страни формират аналогични, но строго индивидуални мисли, чувства, възприятия и представи. Благодарение на третата си особеност комуникацията превръща едно множество от хора в общност.
Комуникацията в бизнеса обаче е функция от:
- ситуцията, която изисква въздействие;
- наличието на утвърдени правила за взаимодействие във фирмата;
- наличния управленски стил;
- изградените връзки и пр.
------------------------------------------------
0 коментара:
Публикуване на коментар