0164: Теоретичен модел за регулиране на безработицата и инфлацията (Regulirane na bezrabotica i inflacia - teoretichen model).

Когато бизнеса опира до инфлацията и безработицата, трябва да се има предвид, че според теорията, те са предимно проблем на неравновесието и динамичната промяна, така че методологията на сравнителната статистика, която се използва в моделите за определяне на дохода вече няма да даде очакваните резултати.

Независимо от това има място в анализа да се включи променливата на ценовото равнище. На тази основа е целесъобразно да се представят базовите уравнения на модела на неокласическия синтез, както следва:

Където:

• Y - доходът
• С - потреблението
• I - инвестициите
• G - правителствените разход
• Ym - доходът, измерен в пари
• М, Ма и М - парични променливи
• Р - ценово равнище
• W - действителното богатство
• М/Р - реалната стойност на паричните баланси

Характерно е, че доходът, потреблението, инвестициите и правителствените покупки (разходи), отразени от (Y, С, I, G) сега са реално определени, докато Ym е доходът, измерен в пари.

Паричните променливи М, Ма и М, са номинални и трябва да бъдат разделени на ценовото равнище Р, за да станат реални. На този фон уравнение Y = С + I + G, което е определящо, остава непроменено. Сега обаче уравнението
 
показва потреблението, измерено като функция на реалния разполагаем доход. В същото време потреблението сега е положително и е свързано с богатството. Това е така, защото потребителите смятат, че не е толкова необходимо да спестяват, ако вече имат натрупан резерв.

Обикновено богатството включва действителното богатство W, както и реалната стойност на паричните баланси или М/Р. При това положение, ако цените паднат, реалната стойност на балансите нараства. Потребителите, които се чувстват по-богати смятат, че не е толкова необходимо да спестяват, така че от дадено равнище на дохода потреблението нараства.
Уравнения I = d-ei и Ма / Р = f- hi не са променени, но не е трудно да се види, че търсенето на ликвидни пари Ма е реално определено. Във връзка с това, ако цените паднат, инвеститорите смятат, че притежаването на пари нараства реално.

Следователно, лихвеният процент пада, а инвестирането в нови бизнес начинания нараства, като ефектът наподобява ефекта на нарастване на номиналните пари при постоянни цени. Уравнение Мt = kYm остава непроменено, но вече трябва да се знае, че търсенето на пари за сделки Мt остава функция на паричния доход.

Важна задача сега е оценка отблизо на причината, поради която проекцията на предлагането е наклонена нагоре. Засега просто се приема, че с нарастване на производството и заетостта, трудовият пазар и наличността на други ресурси се свиват, така че цените се предлагат от конкурентни фирми.

Производството обаче може да нарасне само до пълна заетост, като в тази точка функцията предлагане става вертикална. Успоредно с това уравнение Ym = РY определя връзката между реалния и паричния доход. С прибавянето на двете уравнения, вече може да се определят двете допълнителни променливи Y и Р, които да бъдат достигнати при дадени стойности на политическите променливи G, t и М.
------------------------------------------------