0183: Авторско право в бизнеса (Avtorsko pravo v biznesa).

Като цяло, интелектуалната собственост в бизнеса се състои от индустриална и художествена собственост. Основен международен документ регулиращ правата върху произведенията на литературата, науката и изкуството е Бернската конвенция 1886 г.

Срока на закрила на произведенията е по време на живота на автора + 50 г. след неговата смърт.

Бернската конвенция е изградена върху три главни принципа:

• Принцип на националния режим – произведение, създадено в една страна -  членка трябва да получи закрила в другите страни членки такава, каквато те представят на своите граждани.

• Принцип на автоматичността на закрилата – закрилата не зависи от никакви формалности, процедури или регистрации и се предоставя автоматично, т.е. от момента на публичното й представяне.

• Принцип на независимост на закрилата – закрилата на едно произведение в една страна – членка не зависи по никакъв начин от закрилата на това произведение в страната на произхода.

През 1952 г. е подписана Универсалната конвенция за авторското право (Световната конвенция). Тя предвижда по–ограничени права на авторите, като например срока на закрила на произведенията – за живота на автора +25 г. след неговата смърт.

През 1961 г. е приета Римската конвенция за закрила на артистите – изпълнители, производителите на звукозаписи и предавателните организации (радио, TV). За да стане дадена страна член на Римската конвенция, тя трябва да е член на ООН и член на Бернската или Световната конвенция. Римската конвенция осигурява защита за срок от 20 г.

Нормативната уредба в България се състои от Закон за авторските и сродните права от 1993 г. (с последни промени 2003 г.) и редица подзаконови актове, съгласно които обекти на художествената собственост са всички произведения на литературата, науката и изкуството резултат на творческа дейност, изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма (обективна форма не означава материален носител).

Обекти на авторско право са:

• Литературни произведения, включително произведения на науката и техническа литература. Тук се включва и software.

• Музикални произведения – с текст или без текст. Текстът е самостоятелен обект на право, ставащ част от музикалното произведение при свързването му с музиката. Авторите на текст и музика не са съавтори.

• Сценични произведения – включително драматични, музикално драматични, пантомимни, хореографски и др.

• Филми и др. аудио – визуални произведения.

• Произведения на изобразителното изкуство. – включително произведения на приложното изкуство, на дизайна и на народните художествени занаяти.

• Произведения на архитектурата – сгради и елементи от тях, трайни обекти, оформление на интериора и др.

• Фотографски произведения.

• Проекти, карти, схеми, планове.

Обекти на закрила са и творби с особен статус:

• Преводи, преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби.

• Аранжименти на музикални произведения и фолклорни творби. Необходимо е разрешението на автора на оригналното произведение.

• Периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни. Особеното е тук, че те се състоят от 2 или повече произведения, но авторството принадлежи на съставителя.

Авторското право върху произведения, включени в периодични издания, сборници и антологии принадлежи на техните автори. Особеното при базите данни и библиографиите е, че те не включват други единични произведения, а обекти, които въобще не могат да бъдат признати самостоятелно за обекти на А. право.

В зависимост от начина на създаване на произведенията – самостоятелно или на база съществуващо произведение, разграничаваме

• оригинални (първични),
• производни (вторични),
• сборни – включват две или повече произведения или материали. 

Сборните произведения от своя страна биват

• колективни сборни (произведения създадени по инициатива на физически или юридически лица, които ги издават и разпространяват под свое ръководство и от свое име) и
• съставни сборни (нови произведения, които включват вече съществуващи произведения без личното участие на техните автори: сборници, антологии).

В зависимост от броя на авторите творбите биват:

• - индивидуални.
• - съавторски.

Закрила, като обекти на авторски права, не могат да получат:

• Нормативни и индивидуални актове на държавните органи.
• Идеи или концепции.
• Фолклорни творби.
• Новини, факти, сведения и данни.

Авторските права са съставна част от имуществени и неимуществени права. Те представляват кръга от взаимни действия, които автора може да извършва със своето произведение, като Неимуществени права на автора са следните:

• да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено както и да определи времето, мястото и начина по който да стане това. Такова право нямат авторите на филми, на произведения на архитектурата и автори на проекти, карти, схеми, където разгласяването се уговаря чрез договор с ползвателя.

• на признаване на авторството върху произведението (право на име).

• Да реши дали създаденото от него произведение да бъде разгласено по псевдоним или анонимно.

• да иска поставяне на неговото име или друг идентифициращ го знак при всяко използване на произведението.

• да иска запазване на целостта на произведението и противопоставяне на всякакви промени в него.

• Да промени произведението си при промяна в убежденията си.

Всички неимуществени права са отчуждими с изключение на 2 и 4.

Имущественото право на автора е само едно. Да използва създаденото произведение и да разрешава използването му от други лица. За използването на произведението, той има право на възнаграждение, което е предмет на свободно договаряне с ползвателя. За използване на произведението се счита някое от следните действия:

• Възпроизвеждане – прякото или непрякото размножаване на произведението или части от него в каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му върху цифрова форма.

• Разпространение – продажба, замяна, дарение, даване под наем или заем на оригинали и екземпляри от произведението.

• Публично представяне на произведението или изпълнение.

• Предоставянето по безжичен път или кабел на достъп до неограничен кръг лица до произведението по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време индивидуално избран от всеки от тях.

• Публично показване на произведение на изобразителното изкуство.

• Превеждане на произведението на др. език.

• Преработка на произведението.

• Внос и износ на екземпляри от произведението в търговско количество независимо дали е законно или незаконно.

В някои случаи е позволено свободното използване на произведения на литературата, науката и изкуството:

• когато произведението се използва с оглед на лични потребности;
• използване на цитати с науча или образователна цел,
• възпроизвеждане на произведението посредством брайлов шрифт, ако не е с комерсиална цел,
• използване за целите на националната сигурност и др.

Носител на авторски права е лице, на което законът признава възможността да упражнява всички или отделни авторски правомощия. То може да възникне първично, със създаване на произведението. Под автор се разбира физическо лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението.

Първично авторско право може да възникне и за юридически лица в два случая: при периодичните издания и енциклопедиите, компютърните програми и базите данни, създадени в рамките на трудовите правоотношения. Тогава работодателя е собственик на правата за авторство.

Други лица също могат да придобиват авторско право на законово основание – при наследяване, прехвърляне на авторски правомощия с договор. Такова възникване наричаме вторично.

Срокът на валидност на авторското право е живота на автора + 70 г. Всяко използване на правото в бизнеса без съгласието на автора се счита за нарушение. Всеки нарушител дължи на носителя на авторските права обезщетение за причинени вреди.
------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images