0192: Рентабилност (Rentabilnost).

Рентабилност като понятие произхожда от немски език “rentabel”, което означава доходен, печеливш и е показател за икономическа ефективност на производството или предприемаческата дейност като цяло, с множество разновидности за осъществяване на различни видове икономически анализи и на различни нива във фирмената йерархия и бизнеса.

Най-общо, това е отношението на приходи към разходи или себестойност на продукцията. Или ако трябва да го изразим с формула, то изглежда така:

R = P / Ra

Където

• R - е рентабилността,
• P - е печалбата,
• Ra - са разходите или себестойност на продукцията, формиращи печалбата.

Което означава отношението на приходите на предприятието към разходите за производство и реализацията на съответната продукция. Желателно е този показател винаги да остава по-голям от единица. А ако е по-малък от единица, това е предупреждение за задаващи се проблеми.

Рентабилността е комплексен показател за използване на материалните, трудовите и паричните ресурси и природните богатства, с които разполага фирмата и показва нейното състояние, при което приходите от реализация на предлаганите стоки или услуги покриват разходите за тяхното производство или доставка. Или казано по-професионално, това е нормата на печалба в доходите.

Рентабилностите биват различни видове, според това на какво ниво правим икономическия анализ. Те могат да бъдат свързани с активите, с капитала, с продажбите или с други фактори в производството, но винаги показват ефективността от използването на съответния аспект в реализацията на бизнеса.

Като се сравняват различните рентабилности, може да се прави анализ и да се вадят заключения за ефективността и тесните места в организацията на всеки бизнес. А когато се говори за рентабилност на бизнеса, в което влиза както производството, така и реализацията, то в случая се подразбират сметките за ефективност и доходност на дейността като цяло.

Ако се говори за Commodity Rentabilität, то това са сметките по отношение на получаваната печалба към сумата на разходите за производството на дадената стока (себестойността). В този случай може да се пресмятат и различни видове откупваемост на използваните средства.

В производствените разходи могат да влизат изразходваните парични активи за придобиване на оборудване, разходите за техническо обслужване и ремонти, амортизационните разноски, всички разноски за разплащане с наетия персонал за обслужване на съотвеното оборудване или цех, като в това влизат не само заплатите, но и всички осигуровки, застраховки, социални доплащания, болнични и т.н.

Затова при избора на финансиране за една или друга сфера на дейност на дадена фирма, предприемача винаги трябва да прави сравнителни варианти пресмятайки всички възможни разходи и главно - тяхната възвръщаемост, отчитайки показателите за рентабилност. Защото може да се окаже, че при едни и същи разходи, в зависимост от това къде са направени, може да се окаже, че тяхната откупваемост се различава в пъти.

Затова трябва да се залага на развитието на такава дейност, където предполагаемия показател за рентабилност е най-висок, а евентуалните рискове от получаването на загуби са най-малки. В тези случаи е и най-вероятно да се осигури и то с голям успех, странично финансиране на фирмата с голяма вероятност за бърза възвръщаемост.
------------------------------------------------